Имен ден.
Какво е това?
Това е църковен празник посветен на някакъв светия според техните разбирания. Моето разбиране е различно от църковното. Защо? Защото аз нямам нищо общо с човека Стефан убит с камъни от юдеите. И не мога да разбера защо годишнината от смъртта му е празник. Защо трябва всички хора с име Стефан, Стефанка и т.н да ядат, да пият и да се веселят в такъв тъжен ден. Кой от вас изповядващ именният ден, като отиде на гроба на починал, се радва, яде, пие и се весели? Никой, нали? А защо на църковният празник го правите?
Рожден ден.
Какво е това?
Това е денят в който съм роден, но това е и денят в който майката ражда. Значи тя има рожден ден – ден на раждането. Първо дете първи рожден ден. Второ дете – втори рожден ден и т.н. В такъв случай в деня на раждането децата трябва да благодарят на майка си и да и поднесат цветя в знак на благодарност. Но на практика нещата са точно обратно – децата получават подаръци от родителите и от близките, което не е правилно. Защото този ден е именният ден на роденият. Защото когато се роди човек акушерката първо казва „роди се живо”. След това пита майката с какво име да го запишем! Тя казва, запиши го Стефан, това е името му. Ето, това е истинският имен ден на човека. И така в денят на раждането имаме двоен празник – раждане от майката (рожден ден) и именният ден на роденият. Сега вече може да се яде, пие и весели. Защото ще ядете и пиете за мен и пред мен, а не за някой си мъртвец. Ако си кръстен на дядо си и той е жив, отиди и му благодари за името и т.н.
А сега да ви кажа защо не празнувам рождено- именният си ден. Когато работех имах си годишен личен план. Когато този мой личен план биваше изпълнен – аз празнувах. Но когато не го реализирах независимо от причините, аз не празнувах двойният си празник. Откакто се пенсионирах едва връзвам двата края с мижавата си пенсия. Ясно е, че нямам причина да празнувам рождено-именният си ден.
А другите църковни празници никога не съм празнувал защото са менте с една единствена цел – подаръци, пари, разходи и всичко това в джоба на търговците пред „храма.” Нали Исус заради това ги изгони. Но църквата ги върна отново!? Освен това, Бог е направил всичките дни еднакви. Няма по важен и по маловажен ден.

така мисля аз,но у нас се плува по течението или блее -като блейне една овца и всички и пригласят

Какво да се прави. Идоло поклонството взе връх. Така и не искат да разберат, че широкият път който води към ада е църквата с нейните закони и мурафети.

Виждането Ви съвпада с моето. Благодаря и благодаря на съдбата, че попаднах в личното Ви пространство!

"Човекът" Стефан не е обикновен човек- той е християнски светец,него не го харесват само юдеите и мюсюлманите. А истинското име на Бога Син не е Исус- истинското му име е Христос,понеже именно ТО го прави бог- не онова,което е дадено на човека Исус. Само в краен случай може да се ползва вариантът Исус Христос,чрез който се потвърждава божествената същност на някогашния Исус- ако ползваме само формата "Исус",ние го принизяваме до обикновен човек и дори до юдеин,бих казал. А той определено не е бил юдеин,нито обикновен човек- той е Бог,какъвто евреите никога преди това не са виждали.

Нека Ви кажа няколко думи за Православната Църква: Тя непрекъснато ражда хора, в които има изумителна, потресаваща любов. Любов, в която няма и капчица егоизъм и самоизтъкване. И тази любов наистина върши чудеса. Защото Глава на Църквата е Бог. И защото Той е дивен в Своите светии. които Вие наричате...."някакъв светия "
И тъкмо затова ми е мъчно. Държим се така, сякаш житията са просто истории за едно отминало време. „Сега нещата стоят по друг начин.” – казваме. – „Ние живеем във време на малки подвизи”. Веднъж попитали св. Серафим Саровски защо са намалели светите хора. А той отговорил, че Бог е един и същ по всяко време, но е намаляла решимостта. Решимостта да обичаш Бога и ближния е намаляла за сметка на едно „комфортно християнство”, което улавям в Вашите изказвания по-горе ...цитирам:"Моето разбиране е различно от църковното. Защо? Защото аз нямам нищо общо с човека Стефан убит с камъни от юдеите. . "Сякаш, че сме открили най-удобния път за Рая. Сякаш преди са стигали до него пеш, а днес има автомобили, автобуси и дори влак-стрела.
А преподобните Паисий Светогорец и Порфирий Кавсокаливит като един човек казват, че когато човек наистина обикне Бога, това заприличва на една божествена лудост. И на мен ми се струва, че няма по-точно определение за житията на светците. Ние не сме като тях, защото сме прекалено нормални. В най-лошия смисъл на тази дума.
Нашата „нормалност” се изразява в това, че винаги помним какво е изгодно за нас. В божествната лудост човекът забравя за себе си от любов
Много, много тъжно звучи всичко казано във Вашия пост а поще по-тъжни са коментарите под него
с уважение
Дора